Блогът на fro :: За една леко вгорчена вечер

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.12.2007 04:57 - За една леко вгорчена вечер

Прочетен: 2463 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 21.12.2007 15:19

    Предпразнично! Ударна компания, решаваме да трамбоваме кръчмите миналата вечер, с някои да се видим за последно тази година, да си наприказваме приказките, да се наоплачем и нахвалим за скорошни случки и събития. Уговорихме заведението, уточнихме часа - дотук чудесно. С една дружка, която е в квартала, хващаме такси. По пътя нацъкахме клюките, подивихме се на новото съоръжение - пързалка, тупнато незнайно защо баш в центъра, оплюхме задръстванията в милата ни Столица и всичко по реда си.
    Дестинацията беше зала Универсияда, ние улисани в приказки не забелязахме и кога сме пристигнали. Да де, ама след като слязохме от таксито и се ориентирахме в тъмното, разбрахме, че шофьора ни е закарал точно пред залата, само че Фестивална! Навън див студ. Всяко такси, което спирахме, отказваше да ни заведе до Универсияда, било твърде близко разстояние. Опаковахме се максимално добре и ругаейки таксиджията, който ни остави в нищото, и цялата му гилдия, поехме надолу пеша към заведението.
    20 минути пързаляне по заледение тротоари ни направиха максимално кисели и зли. Хубавото вино и приятната компания обаче успяха да ни върнат предишното бодро настроение. Както в повечето заведения за жалост, и тук персонала почна да ни пъди към полунощ, та част от компанията решихме да продължим вечерта на друго място, при друга шумна и вече доста почерпена компания.
    Зъзнейки, зачакахме на булеварда някое свободно минаващо такси. След като около 200 таксиджии ни подминаха, един явно разшифрова правилно усиленото ни ръкомахане, и спря. Натоварихме се на него и най- подробно обяснихме пред кое заведение и на кой адрес искаме да ни закара, дано този път не сбърка мястото. Тамън три пъти обиколихме квартала, като шофьора видимо не се трогна от соления скандал, който му спретнахме по случая. Явно беше с доста калени нерви, защото не се впечатли от това, че трите една през друга му крещяхме да завие, обърне, спре и т.н., защото два пъти подмина уличката, в която трябваше да се шмугнем, за да стигнем до кръчмата. След като ни изкара малоумни и обяви, че няма такова заведение, почна да ни разяснява как бъркаме пазара на Ситняково, с този на Подуене. Грешката очевидно беше негова, но той тъпо и упорито философстваше на празни обороти.
    Та след като благополучно пристигнахме, разпалено започнахме да спорим помежу си дали да му платим надутата сметка, която ни навъртя в опити да разучи района. Доброто в нас все пак надделя. В заведението ни посрещна всела компания, та набързо забравихме случката с шантавия таксиджия. Да де, ама тук се оказа, че са променили работното време и кръчмата затваря след половин час. Набелязахме си бар, в който да си допием и се изнизахме от мястото.
    Отново зачакахме таксита. Трябваха ни три. Разпределихме се на групички, та се оказах в последната кола. Този път нямахме проблеми с откриването на бара, за сметка на това обаче на два пъти щяхме да се натресем в други коли. Шофьорът реши, че трябва да надмине Шумахер и да ни смае с екстремно каране. Някак си стигнахме до бара и с облекчение се стоварихме от таксито. Вътре обаче не ни чакаха нашите хора, които бяха потеглили доооста преди нас. Двете групички дойдоха почти едновременно след близо половин час, защото.. 1. шофьорът объркал квартала(!); 2. направили си дълга разходка из нощна София по възможно най- заобиколния маршрут.
    Направо със страх се заприбирах, чудейки се този път на какво преживяване ще се "насладя". Самото пътуване мина относително спокойно, дори музиката в колата беше приятна. Спряха ме пред къщи, и докато уреждахме сметката, се оказа, че таксиджията няма дребни да ми върне ресто, при все че закръглих сумата. Безпомощно запремига и ме дари с най- очарователната си усмихна, когато ме попита: "Ами сега какво ще правим?".
    Треснах вратата. И на входа. И на асаньора. Тяхната кожа.

Нагоре